Та спускам се аз на 21-ви Декември (2009-а) по моста Чавдар с колело, снега е кишав и колите карат бавно а аз летя с около 30 км/ч.

И както винаги в края на моста от страната на Хаджи Димитър набивам спирачки, но за нещастие колелото поднася и падам на ръце и дясно коляно. От шока не изпитвах нищо и успях да се прибера криво ляво до вкъщи, събух се и легнах да спя. Болките започнаха след около 2 часа. Слагам си ръцете на коляното да си направя Рейки - огън - за първи път резултата не е просто лека топлина а истински огън.

На другия ден отидох на ортопед, заключението беше счупена капачка, бях гипсиран отгоре до долу с гипсова шина. В следващите 20 дни си правих всеки ден рейки и все едно малки заварчици лепаха костта (благодарности на моя учител Стефан Кънев). За нещастие оттока не мина. Отидох на 19-ти Януари да ми свалят гипса, свалиха ми го нямах болки при натиск и сгъване наляво и надясно на колянната става. Ортопеда предписа Лиотон за отока.

След 5 дни отново отидох при ортопеда и той ядосано попита "Защо си дошъл?", казах му че отока е доста голям и чорапа направо оставя следа в глезена (вече и подбедрицата беше започнала да оттича). Той се чуди малко, после написа направление за съдов хирург. Отивам с направлението в 3-та градска (НКБ) и човека погледна и каза - тромбофлебит, доста си млад но се случва ... Попитах го кога ще се оправя, човека не посмя да отговори ...

За лечението на тромбофлебита, в следващия постинг.